Обобщени резултати от проекта на тема Адаптация на университетските преподаватели към работа от разстояниеИзтегляне
От 15.12.2020 г. стартира изпълнението на проект Ефективни педагогически взаимодействия в мултикултурна среда по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по който ФНОИ е партньор. Проектът е с продължителност 24 месеца, бюджетът е 354 684,96 лв.Целта на проекта е: Повишаване на интеркултурната сензитивност и професионалната компетентност на педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда и усъвършенстване на уменията им за преподаване на знания и формиране на умения у децата и учениците за възприемане на етнокултурните различия в светлината на философията на интеркултурното образование.
От 24.06.2021 стартира изпълнението на проект на ФНОИ Образователен модел за идентифициране и диференцирани подходи в работата с ученици със специални образователни потребности, хронични заболявания, ученици в риск и талантливи ученици в българското приобщаващо образование, финансиран от МОН – Фонд Научни изследвания. Продължителността на проекта е 36 месеца, бюджетът е 146 800.00 лв. Целта на проекта е създаване на образователен модел за идентифициране и диференциран подход, който общообразователните учители и ресурсните учители да прилагат при работата с ученици със СОП, надарени ученици, ученици с хронични заболявания и в риск.
Гл. ас. д-р Галина Георгиева е родена в Свиленград. Има бакалавърска степен по предучилищна педагогика и чужд език (2007) и магистърска степен по педагогика на масовата и художествената комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“ (2011). Защитава дисертация, свързана с развиването на математическо мислене чрез конструктивната дейност на децата от предучилищна възраст (2016). Щатен преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 г. Преподавателските и научните и интереси са в сферата на педагогиката на математиката в предучилищна възраст. Автор е на научни статии и студии, съавтор на познавателната поредица за детски градини „Чуден свят“ (2017). Научен секретар е на катедра „Предучилищна и медийна педагогика“. 
Процъфтяването – максималното изживявано ниво на психично благополучие – не е самоцел. Неговият смисъл е в осигуряване и поддържане на баланс между вътрешните желания и възможностите, които осигурява средата с цел оптимално функциониране. Постигането му е индивидуално в зависимост от субективните очаквания, цели и ценности, но във всички случаи остава в рамката на общи тенденции. Предложените пътища към процъфтяване са изведени на базата на резултати от изследвания и очертават общата насока на стимулиране на изграждането на проактивно изпреварващо поведение, което да осигурява необходимите ресурси за намирането на решения, изграждане на активна нагласа за себерефлексия в когнитивен, емоционален и поведенчески аспект и отчитане на обективните възможности и разширяване на арсенала с механизми за гъвкавост в избора на най-адаптивните за конкретната ситуация стратегии за справяне.
Настоящото изследване има за цел да подчертае ролята на информационния фактор и образованието като съществена част от културата в развитието на човешкото общество. Показана е взаимовръзката между информационните революции и образованието – как, от една страна, образованието подготвя информационните революции, и от друга страна, как информационните революции влияят върху характера на образованието в дадена епоха.
Гл. ас. д-p Милка Терзийска е преподавател в катедра „Предучилищна и медийна педагогика“ към факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавала е история на педагогиката и българското образование във факултета по педагогика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и факултета по начална и предучилищна педагогика (сега фНОИ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем преподава психолого-педа-гогически основи на информационната култура, сравнително предучилищно образование и история на детството. Автор е на монографиите „Книжовно-просветна дейност на Рилския манастир (От X в. до Освобождението)“ (2009), „Димитър Кацаров и движението за ново възпитание“ (2013), „Детството – познато и непознато: от инфантицида до дигиталното детство“ (2018), както и на други публикации по теми от история на педагогиката, история на българското образование, история на детството, движението за ново възпитание, съвременните европейски политики и практики по отношение подготовката на докторантите и преподаването на религии като неконфесионален учебен предмет в обществените училища на европейските страни и подготовката на учители по религии и др.
Книгата е опит да се направи преглед на някои от съществуващите теории и практики в съвременното езиково обучение. Всяка от главите е разделена на отделни части, които съответно описват както научноизследователските проекти, осъществени през годините от авторката индивидуално или в сътрудничество с екипи от български и международни учени, така и съществуващи изследвания на други експерти в тази област. По всяка тема са предложени анализ и обща дискусия. Потърсена е и връзката между теорията и мнението и опита на младите хора: студенти педагози, бъдещи учители на децата.
Книгата е подходяща за всеки човек с интереси към процесите на усвояване на чужд език, било то специалист, родител, учител или обучаем.
Книгата разглежда медийната грамотност като цялостна концепция, както и формирането й в България. И по-точно създаването на цялостна обучителна програма по медийна грамотност, целяща да подобри състояние на развитието й у нас и използваща средствата на различни професионални направления: педагогика, психология, методика, медиазнание, етика, IT.
Медийната грамотност е естествено следствие и ключов резултат от прилагането на медийната педагогика. Това следствие обаче е и едновременно предпоставка за непрестанно развитие на медийната педагогика, защото предизвиква нови и нови промени, както в цялостната медийна и образователна среда, така и в нейните елементи – цели, методи, субекти и отношения между тях.
Настоящият труд поставя на фокус все по-нарастващото значение на новия тип умения и компетенции на обучаемите като част от същността на образованието на ХХI век. Подобряването им като цел все повече и повечe се превръща в ключов компонент от дейността на изследователи, представители на социалната теория, IT специалисти и политици по целия свят в опита им да гарантират способността на хората по-пълноценно да участват във всички сфери на съвременния живот. В този смисъл трудът е част от обществената дискусия за новия тип образование, за чието успешно прилагане е необходима яснота относно същността, тенденциите и възможностите, което то разкрива, както и за моделите, по които това образование може и следва да бъде прилагано.
Книгата си поставя за цел да разкрие в научнотеоретичен и приложен аспект значимата роля на индивидуализирането и диференцирането на педагогическото взаимодействие в детската градина за разширяване възможностите за образователен напредък на всяко дете.
Доц. дн Розалина Енгелс-Критидис е преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършила е предучилищна педагогика и история (втора специалност) (1998), както и българска филология (2002). Магистър е по педагогика на масовата и художествената комуникация и е доктор по педагогика (2004). Специализирала е в Немския институт за младежта и децата в Мюнхен (Германия), Университета Коменски в Братислава (Словакия), Атинския университет и Университета в Патра (Гърция), Университета в Кеймбридж (Великобритания), Централноевропейския университет в Будапеща (Унгария), Католическия университет в Льовен (Белгия), Сундсвал (Швеция), Лондон (Великобритания). Представяла е доклади на конференции в Кеймбридж и Челмсфорд (Великобритания), Прага (Чехия), Атина, Патра, Солун и Ермуполи (Гърция), Чанаккале (Турция) и др., както и на десетки научно-практически форуми у нас.
От 2001 г. е активен член на Българския национален комитет ОМЕР (клон към Световната организация по предучилищно образование), а от 2002 г. – на Съюза на учените в България. Научните ѝ интереси са в сферата на предучилищната педагогика, педагогиката на овладяване на езика и развитие на речта, изследователските технологии в образованието, интеркултурното образование. Автор е на монографиите „Детето в иносказателния свят на пословиците и поговорките“ (2012); „Пословиците и поговорките в образователното взаимодействие с български деца, живеещи в чужбина“ (2013); „Интеркултурна образователна програма за подготвителна група на българските училища в Гърция“ (2013), „Contemporary Aspects of Preschool Education in Bulgaria“ (2016), както и на около сто публикации на български и на английски език в рецензирани издания.
Факултетът по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) е приемник на Факултета по начална и предучилищна педагогика (ФНПП) и Факултета за подготовка на детски и начални учители (ФПДНУ).
Проф. Георги Бижков е роден в с. Драгановци, Габровска област, през 1940 г. Завършва педагогика в Софийския университет и защитава докторат в Академия на педагогическите науки, Берлин. Г. Бижков започва университетската си кариера като преподавател в специалност „Педагогика“, по-късно ръководи и научноизследователска лаборатория по педагогическа диагностика. Научните търсения го отвеждат на специализации в Москва, Берлин, Виена и Кьолн. Сред изследователските му интереси са училищната диагностика в различните образователни степени, методологията и методиката на педагогическите изследвания, сравнителното образование, реформаторската педагогика, социалната педагогика. Проф. Бижков е автор на над 150 публикации върху широк кръг научни проблеми.
Annual of Educational Studies, Vol 113, Year 1, 2020 
Освен историческото развитие и теоретико-методологическите основи на диагностиката, основното съдържание на книгата образува Референтната рамка на ключовите компетентности, които трябва да се формират у децата в подготвителната група по отношение на тяхната подготовка за училище. В съответствие с разработената от авторите план-програма за работа са представени тест-спецификации на два вида инструментариум. Стандартизираната диагностика на готовността на 6–7-годишни деца за училище на този етап включва познавателното, езиковото, социалното, математическото развитие (количествени представи), както и фината моторика. Нестандартизираната диагностика е представена главно с два нови измерителни инструмента – Въпросник за родителите и Въпросник за учителите на децата от подготвителната група/клас, които предстои да бъдат отпечатани и апробирани.
Важна част представлява също план-програмата за работата на детските/началните учители по отношение на диагностиката на готовността и за реализиране на цялостния диагностичен процес: диагностична оценка – прогностика – корекция (развиващи програми) – профилактика (превантивни мерки), която включва дейностите през цялата учебна година (септември–май). Представени са и основните структурни компоненти на т.нар. от нас развиваща програма.
В настоящия труд подробно са описани ефектите на синдрома на Даун върху цялостното личностно развитие на децата, възможностите им за учене, социална адаптация и приобщаване, както и върху качеството им на живот.
С помощта на различни психолого-педагогически методи са проучени и анализирани сложните аспекти на сензо-моторното, невро-когнитивното, езиковото, емоционално-поведенческото и социалното развитие при децата със синдром на Даун.
Монографията е предназначена за студенти по специална педагогика, психология, логопедия и социални науки, а също така за специалисти в педагогическата практика и родители на деца със синдром на Даун.
Живот в условията на криза
(COVID-19, Вълна 2)
НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА 80-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ БИЖКОВ: „ОБРАЗОВАНИЕ И ИЗКУСТВА: ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ“
Изследването Живот в условията на криза (COVID-19) е проведено в периода 20 май – 25 юни 2020 г., a анализът проследява начина на адаптация към живот в условията на пандемия в периода от четири месеца след обявяването на първите случаи на заразени със SARS-CoV-2 в България. Този период е едновременно кратък предвид неясната ситуация на развитие на пандемията като продължителност и последствия и достатъчно дълъг, за да е възприет индивидуално в достатъчно силна степен и всеки да е намерил свои начини за адаптиране и продължаване на живота в условията на криза.
Представяме резултатите от нашето изследване с надеждата да е полезно за всеки, който търси своите отговори за преминаването през криза. Опитали сме се да представим суровите данни и резултатите от изследването по начин, който да позволи допълнителното им обработване и анализиране, както и те да бъдат сравнявани с такива от бъдещи изследвания, което според нас дава възможност за задълбочаване на научното разбиране на психичната регулация на човешкото поведение.
English 
Български