Въвличане и покръстване в тайнството на AI
Ключови думи :
AI, изкуствен интелект, изключителен интелект, изключен интелект, музика, изкуства, образование, информационна парадигмаАбстракт
Подзаглавието на тази статия, макар подправена с щипка иронично намигане към la cuisine française (френската кухня), няма нищо общо с нея и е скромна метафора, обърната към онези, които търсят подслон от надвисналите „облачни масиви“, там, дето витае гръмовержецът на ръкотворния и безплътен нечовешки разсъдък. Казано без всякакъв патос и мега-накратко – AI.
През последните десетилетия ставаме свидетели на това как дигитализацията се превърна в хегемон и ултимативен инструмент за манипулационно посредничество в общуването и разпръскването на новини и куриози, включващи прокламирането на целенасочени убеждения по всевъзможни теми от битието до такива на глобално равнище. Едни от тях субективно биха могли да бъдат определени като правдиви, докато други – противоречиви, казано по-внимателно и с придържане към добрия тон. Разбира се, дефиницията зависи от гледището на преобладаващата и диктуваща „благоприятната линия“ политическа конюнктура.
Отвъд полезните нововъведения и предлагането на необозрими хоризонти в резултат на целия този технически напредък и в контраст на отминалите епохи под прицела на бясната цифровизация на информационния терен попадат и поведенческите норми, и пазарните правила, и дори спекулационните прогнози за „здравословното“ ни (или не чак до там) светло бъдеще. Идеалите от всякакъв характер също са подложени на тези турбулентни въздействия – от напредничавите и човеколюбивите, до пожертваните в името на слугинажа, превиващ гръб пред високомерната суета на затворени елитаристични кръгове и вменяващи конформизъм, отказ от критична аналитичност и загърбване на родовата памет в името на лесно постижими цели, или такива, водещи до интелектуален геноцид сред широките и не до там образовани маси.