ЕСТЕТИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПЕНИЯ

Абстракт

Въпросите, свързани с произхода и културната принадлежност на българския църковен едноглас, влияят върху оценяването и възприемането му в теоретичен и естетически план, както и обуславят възможните, методически и педагогически решения за неговото преподаване. Наричано от родните ни музикоучители ,,източно църковно пение“, в съвремието ни тази монодийна традиция е акустически значително отдалечена за повечето от нас. Затова наложително е на първо време категорично да определим в какво се състои това „източно“ и какво означава то и за двете страни в педагогическото взаимодействие (учител–ученици). Необходимо  е също с дидактическа цел да се запишат отпустителни тропари, което само по себе си представлява трудност, и да се нотират на петолинейна нотация с микрохроматични знаци. Получения иновативен ресурс би бил изключително полезен с цел подпомагането (или правенето изобщо възможно) на преподаването на тази музикална материя, включително и в училищна среда.