Казвам се Полина Владимирова, живея и работя като начален учител в град Червен бряг. Пътят до сбъдването на  мечтата ми, се оказа доста дълъг.

Когато бях ученичка в шести клас, обожавах  учителката си по английски език – Лариса Цветкова. Възхищавах ѝ се и като човек, и като професионалист. Още тогава усетих, че това е моето призвание. Години наред си представях как влизам в училище като реализиран учител.

Когато бях в  осми клас, при семейна трагедия, пак същата учителка ми помогна и беше до мен. Тогава осъзнах, че един учител може да промени живота на човек, че може да бъде опора и светлина за някого. Така взех категоричното решение, че мястото ми е в училище, в начална образователна степен, където учителят има по-голям достъп до учениците, които тепърва формират характер и ценности.

След завършване на средното си образование през 2000 година бях приета в тогавашния  ФНПП (сега ФНОИ), специалност „Начална училищна педагогика с английски език“. Обучението беше в редовна форма на обучение, но се налагаше и да работя, за да се издържам. Оказа се физически невъзможно да се справя с всичко и на втората година се отказах. Години наред това, че не завърших, ми беше като „трън в петата“. Животът си вървеше, но мисълта за моето незавършено образование не ми даваше мира. Тогава ми се обадиха от една от професионалните гимназии в град Червен бряг с предложение да замествам учителя им по английски език. Не бяха успели да намерят редовен учител и по съвет на същата моя учителка по английски се свързаха с мен. Приех и се наслаждавах на две чудесни години в това училище, макар и като нередовен учител. Но тази работа беше „спусъкът“, който подтикна съзнанието ми към мисълта, че нищо не е загубено и че мястото ми е в училище. Бях твърдо решена, че ще продължа да уча и ще се реализирам в образователната сфера.

Така отново се озовах на пътя към учителската професия. Подадох молба за възстановяване на студентските права, но поради факта, че са минали много години, трябваше отново да се явя на кандидат-студентски изпит. Близки и приятели ми казваха, че не мога да се справя, че това е лудост, но въпреки всичко не се отказах. И така през 2015 година, на 34 години, със семейство и дете в първи клас, отново попаднах със същата специалност във ФНПП.

Всичко започна отначало. Първоначално изпитвах страх, дори ужас, тъй като всички бяха по-млади от мен и мислех, че няма да се впиша. Но нещата лека-полека започнаха да идват на мястото си. Заради дъщеря ми и факта, че е малка, нямаше вариант да остана в София и пътувах всеки ден. Всяка нощ хващах влака в 3.45 часа до София, за да бъда навреме за лекциите, а вечер се прибирах вкъщи за няколко часа. И така цели 4 години.

Първоначалното ми притеснение бързо изчезна, защото винаги съм се чувствала на мястото си там. Преподавателите се оказаха страхотни! Невероятни  професионалисти, отдадени на работата си и на своите студенти. Истината е, че точно те ми помогнаха да повярвам, че това е моята мисия и че не съм сгрешила. Те ни даваха не само знания, но и частица от себе си. Горда съм, че успях да се докосна до тях. Тези четири години в СУ „Св. Климент Охридски” остават незабравими за мен и винаги ми навяват мили спомени. От 2019 г. работя в ОУ „Христо Смирненски”, град Червен бряг като начален учител. Още в първия момент, в който влязох в класната стая, разбрах колко добре съм подготвена за работата си. Че тези четири години пътуване, недоспиване и всичко, през което минах, си е заслужавало. Нямаше да съм това, което съм в момента, ако не бяха моите преподаватели от ФНОИ. В мен има частица от всеки един от тях, за което им благодаря с цялото си сърце и душа!