Завършила съм средното си образование в  СУ “Цанко Церковски“, гр. Полски Тръмбеш (градът на Веселин Маринов 😊) и както всеки ученик имах търсения и въпросителни към коя специалност да се ориентирам. Първоначално се бях насочила към медицината, след това към психологията, но ИЗБРАХ логопедията или по-скоро тя избра мен 😉. След като разбрах, че съм приета във ФНОИ (тогава ФНПП) със специалност Логопедия, първата ми задача беше да потърся местния логопед в града, за да се информирам какво представлява на практика тази професия. Свързах се и с други мои приятели, учещи тази специалност, които спомогнаха за това да разбера какво да очаквам, когато започна да уча в университета. Така съвсем съзнателно и информирано знаех, че логопедията е специалността за мен, тъй като тя е мултидисциплинарна наука и включва в себе си много медицина, лингвистика, психология и педагогика. Всички тези научни области кореспондират с моите интереси, тъй като в ученическите ми години биологията беше любимият ми предмет, по който държах матура, имах (и все още имам) интерес към психологията и, разбира се, страшно много обичам децата.

И така завърших бакалавърската си степен по логопедия, след това магистърската си степен по комуникативни нарушения на развитието във Факултета по науки за образованието и изкуствата, а през 2024 година защитих своята дисертация и докторска степен по логопедия във ФНОИ към СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ми са насочени в областта на логопедията и постоянно се стремя да задълбочавам и допълвам своите знания в тази сфера.

Вярвам, че успехът се корени в целеустремеността, последователността, постоянството и труда.

Трудовият ми стаж започна докато бях в 3-ти курс. Още тогава започнах да търся стажантски програми и да трупам опит по специалността. Участвах в лагери за деца със СОП и деца в неравностойно положение като доброволец преминах през стажантска програма по логопедия към МОН, получих опит от различни частно практикуващи логопеди, а също от базовия логопед, който водеше държавния ми стаж в детска градина. След това пътят ми продължи като логопед с посещения по домовете. Така извървях пътя, за да стигна днес до това да реализирам и частна практика.

 От 3 години работя в частен кабинет „ПсихоЛого5“ съвместно с моя колежка, която е психолог и позитивен психотерапевт. Паралелно работя и в държавна детска градина в гр. София като част от ЕПЛР и водя държавен стаж на логопеди – бакалаври и магистри в катедра „Логопедия“ на ФНОИ при СУ “Св. Климент Охридски“. Поемам и случаи като логопед в Център за обществена подкрепа. Ежедневието ми е много динамично и натоварено, но изпълнено със смисъл и удовлетворение.

Смятам, че пътят към професионалната реализация на всеки студент е като кубчето на Рубик. Понякога разбъркан и труден за подреждане, но успешен ако намериш подходящия ментор, който да ти покаже алгоритъм за подреждането му. Тогава нещата стават по-лесни, цветни и изпълнени с удовлетвореност.

Логопедията е вдъхновение и необятно море, което е много широко и дълбоко. Това е занаят, в който е важно да откриеш „майстор“, в лицето на преподавател или практикуващ, опитен специалист, който да те мотивира и посвети в тайните на професията.

В заключение ще завърша с една мисъл на Екзюпери от „Малкият принц“: „Ако искаш да видиш пеперуди, трябва да изтърпиш две-три гъсеници.“