Насоки за авторите

УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

Авторът (или един от авторите) се регистрира в платформата на Годишника, а ако вече е регистриран, влиза със своето потребителски име и парола. С регистрацията си в Изданието авторът потвърждава своето задължение да спазва етичните правила на Годишника.

Процедурата изисква авторът да декларира, че ръкописът не е изпратен (и няма да бъде изпратен) за печат или публикуван другаде, включително под друго заглавие. Декларация на автора може да се принтира като готов формуляр. След като се подпише и сканира като .doc или .pdf файл, се изпраща в един и същи мейл с файловете на студията. 

Не се приемат ръкописи, които са отпечатани или изпратени за печат другаде, не влизат в тематичния обхват на списанието или не са оформени съгласно указанията. В такъв случай главният редактор връща ръкописа на кореспондиращия автор с аргументация. Ръкописите минават и през антиплагиатска програма.

След получаване на ръкописа главният редактор определя отговорен редактор от редколегията и двама рецензенти, на които се изпраща анонимен текст. Рецензентите и авторите са анонимни един за друг. Рецензентите декларират липса на конфликт на интереси. След получаване на изготвените рецензии, редколегията взима решение за публикуване, връщане за корекция или отхвърляне. Главният редактор съобщава решението на кореспондиращия автор. Спорните въпроси се решават на редакционен съвет.

Срокът за предаване на студиите за съответната година е до 28/29 февруари на електронния адрес на ГСУ–ФНОИ–ПН (annual-es@fnoi.uni-sofia.bg ), на който задължително се изпращат два файла на текста на студията – 1. авторски и 2. анонимен. Двата файла са идентични, но във втория не се допуска лична информация. Наименованието на авторския файл се формира от двете имена на автора, означението на съдържанието (основен текст, фигура1, диаграма4 и т.н.), том, абревиатурата GSU-FNOI-PN. Наименованието на анонимния файл се формира по същия начин, но имената на автора се заместват с думата ANONIM. 

Например:  MariaIvanova-text-T118-GSU-FNOI-PN. 

ANONIM-text-T118-GSU-FNOI-PN. 

Обемът на студията трябва да е не по-малък от 25 страници (45 000 знака без интервалите), включително с всички онагледявания. Ръкописът може да бъде на български език или на английски език и се изпраща във формат .doc или .docx, като се странира в Word с: Paper Size – A4; Page Setup – Top: 2,5 см, Bottom: 2,5 см, Left: 2,5 см, Right: 2,5 см; Font – Times New Roman, 12 pt, Justify; Line Spacing – 1,5 lines; First Line: 1,5 см.

Език: Студиите могат да бъдат написани на български или на английски език.

 Структурата на ръкописа включва заглавие, автор/и, институция/ факултет/ катедра на английски и на български език; резюме английски и резюме на български език в обем 500-1000 знака; до 7 ключови думи на английски и на български език; основен текст; библиография; приложения.  Накрая на студията се оформя текст на 4-5 реда в кратка рубрика „ЗА АВТОРА“ (английски и на български език), в който се посочва научна степен и длъжност на автора, име, месторабота, области на научни интереси, брой публикации, пощенски адрес и електронен адрес. 

Основният текст трябва да спазва нормите на книжовния език и правописа – пунктуация, нов ред и т.н. В цялата студия не се ползва болд, но може да се ползва италик. Всяко подзаглавие се пише с главни букви, като се оставя празен ред преди и след него.

Онагледяванията (таблици, графики, фигури, диаграми, снимки и др.) се означават ясно в основния текст и всяко от тях се изпраща още веднъж и като отделен, самостоятелен файл в един общ имейл. Таблиците са във формат .xls или .xls, а диаграмите, илюстрациите, схемите, фигурите, снимките и пр. – в .jpg или .tiff и минимална резолюция 300 dpi. Когато не са в текста, надписите на таблиците, диаграмите, илюстрациите, схемите и пр. се изписват над тях в италик с 11 pt, а надписите на фигурите и снимките се поставят под тях. Само думата „фигура“ се съкращава (Фиг.), всички други наименования се изписват изцяло. Примери за правилно формиране на надписите: Таблица 1. Диференциация на извадката.; Диаграма 1. Диференциация на извадката; Фиг. 1. Диференциация на извадката; и т.н.

Бележките е препоръчително да се избягват. Ако се налага тяхната употреба, те трябва да са минимален брой, последователно номерирани и се оформят под линия, а не в края на текста. 

Цитирането в основния текст изисква да се посочи фамилията на автора на латиница, годината и страницата, независимо на какъв език е публикацията.

(Mihalchev, 2011: 73) или

Според идеите на Mihalchev (2011: 73) ……

Ако авторите са двама или трима, правилно е да се цитира: (Kolev, Atanasova & Vitanova, 2005: 204); ако авторите са повече от трима: (Gergova et al., 2006: 58); ако публикацията се споменава в основния текст, но без да е включен точен цитат: (Geraskov, 1945). Когато се налага по изключение да се употреби цитат, по-дълъг от 40 думи, той се оформя като блок-цитат (с отстъп от двете страни, шрифт 11 пункта, курсив).

Ако има няколко източника с еднакви автори: 

(Robin & Down, 2018a)

(Robin & Down, 2018b)

При изброяване на няколко източника:

(Zaharieva, 2012; Zaharieva, 2014)

Когато се прави цитат по друг автор:

(Rubin, 1990, as cited in Baker et.al., 2015)

Когато се цитира институция (Министерство на образованието и науката, 2016) или (МОН, 2016).

Библиографията следва основния текст и включва само цитираната в изложението литература, която се подрежда по азбучен ред на редната дума и не се номерира, а всеки източник е на нов ред. Изворите (нормативни документи, архивни единици и т.н.) и източниците (научната литература) трябва да бъдат представени в отделни списъци. Библиографията найнапред се изписва на латиница, а след това на същия ред в квадратни скоби се изписва изцяло на оригиналния език (виж примерите). 

Ако заглавието има официален превод на английски, то първо се изписва на български език, а в средните скоби се изписва официалният превод на английски език (така напр. е при законите и нормативните документи).

За публикации, преведени на български, имената на авторите (когато на оригиналния език са на латиница) в квадратните скоби се изписват на латиница по същия начин. 

Транслитерацията на български език се прави според Закона за транслитерация:          https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623667. Съответно, транслитерации   на          сръбски      език: http://www.lexilogos.com/keyboard/serbian_conversion.htm; на руски език:  https://2cyr.com/?7; на гръцки език: http://gr.translit.cc/. 

Оформянето на библиографията на студиите е актуализирано съобразно стандарта АПА (American Psychological Association – APA), възприет от голяма част от изданията в хуманитарната и социалната област по света, вкл. и от водещите списания на педагогическата периодика в страната (сп. Педагогика и сп. Стратегии на образователната и научната политика). Изписването на библиографията съгласно стандарта АПА се води от логиката „автор – дата“ и изисква следното подреждане: Името на автора/ите. (Годината на издаване). Заглавието на източника. Мястото на издаване: Името на издателството. Препоръчително е да се ползват за справка посочените по-долу примери за прилагане на стила АПА. Може да се прочете повече за стила АПА и на следните адреси: https://apastyle.apa.org    https://owl.purdue.edu/owl/research_and_citation/using_research/citation_style_ chart.html   http://owl.english.purdue.edu/owl/resource/560/01/ .    

 

Примери за прилагане на стила АПА  

 

БИБЛИОГРАФИЯ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ

Закон за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ., бр. 79 от 13.10.2015 г., посл. изм. ДВ. бр. 24 от 22.03.2019 г., посл. доп. ДВ. бр. 42 от 28.05 2019 г. [Pre-school and School Education Act. Promulgated, State Gazette No. 79/13.10.2015, Effective 1.08.2016] Retrieved 20.07.2019, from https://lex.bg/bg/ laws/ldoc/2136641509 (пишат се само последните изменения и допълнения!)

Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Обн. ДВ., бр. 73 от 16.09.2016 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 32 от 16.04.2019 г. [Ordinance №10 for the Organization of Activities in School Education. Promulgated, State Gazette No. 73/ 16.09.2016, Effective 1.09.2016] Retrieved 20.07.2019, from https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2136904663

(пишат се само последни изменения и допълнения!)

 

ИЗТОЧНИЦИ

1. За монография с един автор Заглавието на книгата е в Курсив.

 

Geraskov, M. (1945). Pedagogicheska psihologia. [Герасков, М. (1945). Педагогическа психология.] Sofia: Hristo G. Danov.

 

Pollan, M. (2006). The omnivore’s dilemma: A natural history of four meals. New York, NY: Penguin Group. 

 

2. За две или повече публикации от един автор в една и съща година  

 

Slechty, P. C. (1997a). . . . 

 

Slechty, P. C. (1997b). . . . 

 

3. Две или повече публикации от един и същи автор – подреждат се по годината на издаване, като първа е по-рано издадената.

 

Borroff, M. (1979). . . . 

 

Borroff, M. (1992). . . .

 

4. Книги с двама автори – използва се амперсанд (&) вместо „и“. Bell, J. K., & Cohn, A. (1968). . . . 

 

5. За 3 до 7 автори – Всеки автор се включва като списък от фамилни имена и инициали. Запетаи отделят имената на авторите. Преди името на последния автор се поставя амперсанд.

 

Kolev, Y., Atanasova, V., & Vitanova, N. (2005). Istoriya na pedagogikata i balgarskoto obrazovanie. [Колев, Й., Атанасова, В. & Витанова, Н. (2005). История на педагогиката и българското образование.]. Shumen:

Universitetsko izdatelstvo “Episcop Konstantin Preslavski”.

 

Kernis, M. H., Cornell, D. P., Sun, C. R., Berry, A., Harlow, T., & Bach, J. S. (1993). There's more to self-esteem than whether it is high or low: The importance of stability of selfesteem. Journal of Personality and Social Psychology, 65, 11901204. 

 

6. За повече от 7 автора – След шестото авторово име се поставя многоточие на мястото на останалите имена и накрая се изписва последното авторово име.

 

Miller, F. H., Choi, M. J., Angeli, L. L., Harland, A. A., Stamos, J. A., Thomas, S. T., . . . Rubin, L. H. (2009). ... 

 

7. За многотомно издание  

 

Fotev, G. (2002). Istoriya na sotsiologiyata. (Т. 1–2).  [Фотев, Г. (2002). История на социологията. (Т. 1–2).]. Sofia: Izdatelska kashta “Trud”.

 

Wiener, P. (Ed.). (1973). Dictionary of the history of ideas (Vols. 1–4). New York: Charles Scribner's Sons.

 

8. За преводи  

 

Aristotel. (1995). Politika. (An. Gerdjikov, Trans.). [Аристотел. (1995). Политика. (Прев. Ан. Герджиков).]. Sofia: Otvoreno obstestvo.

 

Laplace, P. S. (1902). A philosophical essay on probabilities. (F. W. Truscott & F. L. Emory, Trans.). London: John Wiley & Sons. 

 

9. Статия в списание – Ако списанието има официално прието име на английски, то името не се транслитерира, а се посочва директно на английски. Името на списанието е в Курсив.

 

Mihalchev, D. (2011). Filosofiata na krastopat. [Михалчев, Д. (2011). Философията на кръстопът.] Bulgarian Philosophical Review No. 1, 69-91.

 

10. Статии в сборници с научен редактор, съставител и др. т. Името на сборника е в Курсив,

 

Stefanov, I. (2003). Historical Pressure and Movie Artistry. [Стефанов, И. (2003). Исторически натиск и филмова художественост.]. In: Ch. Popov & S. Stefanov (Ed.), Between Traditions and Innovations. The Bulgarian Art of the 90s (pp. 222-228). Sofia: Publishing House LIK, 

 

11. За статия/студия от периодика (името на периодиката е в Курсив) 

Fakirska, J. (2011). Preventsiya na nasilieto v preduchilishtna vazrast. [Факирска, Й. (2011). Превенция на насилието в предучилищна възраст.]. Pedagogika, 3, 40–63.

 

12. Енциклопедия, речник  

 

Posner, R. (1987). Romance languages. In: The Encyclopedia Britannica: Macropedia (15th ed.). Chicago, IL: William Benton. 

 

13. Предговор и др. т.

 

Duncan, H. D. (1984). Introduction. In: K. Burke (Ed.). Permanence and change: An anatomy of purpose (pp. xiii–xliv). Berkeley, CA: University of California Press. 

 

14. Ако авторът е организация  

 

American Psychiatric Association. (2000). Diagnostic and statistical manual of mental disorders, (4th ed., text revision). Washington, DC: American Psychiatric Association. 

 

15. При неизвестен автор

 

Oxford essential world atlas. (2001). New York: Oxford University Press, USA. 

 

16. Вестник

 

Krugman, P. (2007, May 21). Fear of eating. New York Times, p. A1.

 

17. Списание  

 

Poniewozik, J. (2000, November 20). Election 2000: TV makes a too-close call. Time, 156(21), 70–71. 

 

18. Публикация в онлайн издание/ Електронна книга  

 

Delabastita, D. & D’hulst, L. (1990). European Shakespeares. Translating Shakespeare in the Romantic Age. Retrieved July 10, 2019, from http://ebookcentral.proquest.com/lib/%20purdue/detail.action?docID=842928 

 

19. Статия в онлайн списание  

 

Bent, H. (1959). Professionalization of the Ph.D. degree. The Journal of Higher

Education,   30(3),          140–145.     Retrieved     July   16,     2018, from https://www.jstor.org/stable/1978286