ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КОНЦЕРТНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРАКТИКА

Abstract

Концертният живот в България в областта на класическата музика през 20-те  години на нашия век е подчинен на пазарния принцип. Но знак за равенство между икономическа ефективност и постигане на музикално-образователна цели фокусирани към слушателската аудитория няма. Въпреки, че в националните и общинските програми за финансиране на проекти се афишира и приоритизира като цел създаването на нови публики, на практика няма механизъм за реализиране на концертни образователни практики за деца, ученици и младежи валиден за цялата страна. Полупразните концертни зали показват, че едно или две поколения вече са ощетени откъм създаване на необходимост за общуване с класическата музика. Последното е заложено като цел в програмата по музика в общообразователното училище, но остава актуален въпроса доколко се постига.