Методически аспекти на аудиовизуалния дизайн

Заглавие: Методически аспекти на аудиовизуалния дизайн

Автор: Силвана Карагьозова

ISBN: 978-619-7505-69-6

Година: 2020

В настоящата книга е проследена накратко еволюцията в подходите за обучение, обусловена от посоката на технологично, психологическо, образователно и социалното развитие на социума – това са бихейвиоризъм, когнитивизъм, конструктивизъм, конективизъм и широко използваното понятие мултимедийно учене, свързано най-вече с 12-те принципа на мултимедийно учене.  Тенденцията на техноцентричност, към която се е втурнало съвременното образование, промени профила  както на студента, така и на преподавателя. И ако студентът се чувства комфортно във виртуалната среда,  то адаптирането на преподавателя към нея се оказва по-трудно. Знанията, свързани с педагогическите  и технологичните измерения на разработването на един електронен курс, са достатъчно изчерпателно  разгледани в научната литература и добре прилагани в практиката, но за изкуството да се създават  медийни обучителни послания, съобразени със звуко-зримата природа на аудио-визуалните произведения и с иконичните значения в графичните изображения, няма много разработени учебни съдържания. Да се попълнят именно тези празнини – да се осъзнае специфичната характеристика на аудио-визуалния  учебен ресурс, която да създаде качествената му определеност на комуникация чрез изкуство,  както и технически да се овладеят различните нива и етапи на процеса на създаването му, –  си е поставила за задача втората част на настоящата книга. Анализирани са концепциите за  визуален и звуков дизайн и техните елементи, като са изведени основни насоки  и ориентири относно рационалното реализиране на стойностен аудио-визуален продукт.  Последното е от ключово значение за интегритета на мултимедията, а оттам и за разбираемостта  и усвояемостта на изучавания материал. Само по този начин може да се отговори, от една страна, на позитивните примери в конкретната област в международен план, а от друга – на повишаващите се изисквания на младите хора към виртуалната среда, която ни заобикаля.

Феноменът „Излел е Дельо хайдутин“ в контекста на традиционната златоградска, родопска и общобългарска фолклорна мелодика

Заглавие: Феноменът „Излел е Дельо хайдутин“ в контекста на традиционната златоградска, родопска и общобългарска фолклорна мелодика

Автор: Росица Тодорова

Издателство: ЕТО

ISBN: 954-9859-35-5

Година: 2005

Книгата е посветена на мелодиката на добилата космическа популярност песен в изпълнение на Валя Балканска като носител на най-тясно регионална специфика, възникнала от начина на изпълнение. На този принцип тя е поставена в диалектологично разграничение и единство в многообразието спрямо маниера на звукоизвличане на повсеместното родопско пеене чрез песенния образец на Надежда Хвойнева, от която и Балканска изначално научава песента. Тук за първи път тези две песни са нотирани в качеството им на две песенни матрици. Анализите разясняват как възникват типовете фолклорна мелодика от начина на изпълнение. Разгледани са в репертоара и на други певци, както и други песни, свързани с тях. Дадена е класификация на мелодическите варианти според типа на теренната им мелодико-изпълнителска принадлежност.

Канонични потенции в българската народна песен (с ноти и схеми)

Заглавие: Канонични потенции в българската народна песен (с ноти и схеми)

Автор: Росица Тодорова

Издателство: Музикално общество „Васил Стефанов“

ISBN: 954-90353-1-Х

Година: 1998

Книгата разглежда мелодическите особености на българския песенен фолклор от всички музикалнодиалектологични области и жанрове като предпоставка за многогласно прозвучаване при едновременно изпълнение с хоризонтално и вертикално разместване на встъпленията. Показани са принципите на конструиране и технологичните зависимости и съотношения при построяването на видовете канонични форми. Има широко приложение за създаване на канони от автентични фолклорни песни за изпълнение от деца и ученици.

Музиката през Средновековието (литургична и светска музика в средновековна Европа)

Заглавие: Музиката през Средновековието (литургична и светска музика в средновековна Европа)

Автор: Боряна Мангова

Издателство: СБМТД-Музикални хоризонти

Година: 2020

ISBN: 978-619-91025-1-0

Монографията изследва религиозните и светските културни взаимодействия между Изтока и Запада на средновековна Европа, като акцентира върху техните музикални аспекти. Изложението проследява паралелно развитието на средновековната източна и западна европейска музика като неотделима част от духовния и светския живот, от научната мисъл и изкуството на епохата. Наблюдавани са функциите на музиката в различните обществени сфери, възгледите за нея в средновековните трактати, в политическите стратегии на светската и църковната власт, в естествените духовни и емоционални стремежи на всички обществени прослойки от контакти с музиката, третирана като наука, изкуство или просто като средство за развлечение. Авторът се стреми да обвърже музикологичното знание за средновековните музикално-композиционни техники и жанрове, за основни школи и личности в развитието на музиката с житейските и мисловни модели на средновековното общество от социологически и културологични позиции. Предпочитани методи на изследване са културологичният, сравнителният и музикално-социологическият.

Македония въ рисунки

Заглавие: Македония въ рисунки

Автор: Таня Казанджиева, Надежда Драгова

Издателство: Военно издателство

Година: 2003

Оригиналната по своята композиция книга албум „Македония в рисунки”  вече е библиофилска рядкост. В нея са представени 31 рисунки на художниците Борис Денев, Александър Мутафов и Димитър Пандилов, публикувани в едноименната рубрика във в-к  „Македония” (1933), когато главен редактор на изданието е писателят Димитър Талев.  Рубриката придава особен смисъл на вестникарската страница, на която са публикувани рисунки или скици, които изобразяват пейзажи, образи, изгледи и обичаи от Македония, рисувани по време на войните.

Показан е механизмът на взаимодействие между вестникарската илюстрация и изданието, който надгражда функциите на медията и я превръща от информатор и „място на памет” (П. Нора) в транслатор на етнокултурна идентичност.