Монографията съдържа авторско изследване, структурирано в четири глави в обем от 352 страници. Представен е съдържателен анализ на теориите и на концепциите на автори по проблемите на игровата дейност, съчетаването й с игровото общуване и игрово поведение. Интерпретирани са класически постановки за определянето на играта като водеща дейност и на феномена „игрова култура“ като център на личностното израстване на човека  от Ф. Шилер, Й. Хьойзинха, М. Монтесори, Ф. Фрьобел, Р. Щайнер, К. Бюлер, А. Адлер, Ж. Пиаже, Л.С. Виготски, Д.Б. Елконин, Х. Ретер, Е. Петрова, Г. Пирьов, Д. Димитров, Е. Русинова, Н. Витанова, Д. Гюров и др. Разработени и експериментално са апробирани авторски моделни технологии на: социално обвързване, емоционално филтриране, конгнитивно информиране и делово функциониране.  Характеризирани са етапите на моделния процес и комплексността и контингентността на играещата общност.

Подложени на проверка и статистически потвърдени са три хипотези: относно значението на технологията на игрово взаимодействие за игрово присъствие и подготвеното игрово-образователно пространство; съдържателната характеристика на играещите обединения и изграждането на ключови компетенции в детството; влиянието на игровата култура за личностните, комуникативните и социални компетенции. В 37 таблици, 13 схеми и 12 диаграми са оценени количествено и качествено характеристиките на игровия стил и на игровия тип на взаимодействие.

В последните две глави се разглеждат психолого-педагогическите проблеми на дизайна на деца, представени са технологии и резултати от съвместни разработка на екип от НХА „Николай Павлович“, София, чрез които се утвърждават подходи за определянето на игрово-образователните средства като средова осигуреност за прояви на детско творчество. Върху принципната основа на дизайна и определянето на функциите на детската среда се представя класификация на игрово-образователните средства и тяхната оценка.