На основата на богат архивен материал монографията представя малко известни или неизвестни страни от живота и дейността на големия български педагог проф. Димитър Кацаров. Особено внимание е отделено на връзките му с международното движение за ново възпитание, заслугите му за разпространението на това движение в България и неговото влияние за развитието на педагогическата наука и образованието в нашата страна през първата половина на ХХ в.

Монографията се базира на архивни материали преди всичко от фонда на Димитър Кацаров, съхраняван в НАБАН: документи, свързани с неговото следване в Женева и Фрибург; с работата му в Лабораторията по експериментална психология към Женевския университет като асистент на проф. Едуард Клапаред; писма на проф. Едуард Клапаред до Кацаров; негови разработки на семинарни занятия от този период; запазени лекционни курсове, които е чел в Софийския университет от 20-те и 30-те години на ХХ в.; непубликувани негови съчинения по педагогика и психология; кореспонденция с ръководството на Международната лига за ново възпитание и много други документи. Анализът и сравнението на тези и други документи от архива на Димитър Кацаров, както и на съществуващата литература по въпроса, дават възможност да се направи една възможно най-пълна картина на неговия жизнен и творчески път.

Специално внимание е обърнато на един слабо проучен до този момент, но много важен период от неговия живот – обучението му в Швейцария (Женева и Фрибург) и работата му в Женевския университет като асистент на проф. Едуард Клапаред. Очертана е университетската кариера на Димитър Кацаров (1910–1948) и основните насоки на неговото научно творчество, както и научно-просветната и обществената му дейност у нас и в чужбина: работата с учители, грижата му за децата с интелектуална недостатъчност (или според неговите думи „особеното дете”). Представен е и трудният път на проф. Димитър Кацаров след 9.ІХ.1944 г., когато животът му протича между отричането на неговата личност, дело и творчество и признанието, намерило израз в избора му за член-кореспондент на БАН.

Един от главните акценти в книгата е организираният и ръководен от него курс за подготовка на детски учителки, просъществувал от 1933 до 1942 г.

Снимковият материал в приложението е от фонда на Димитър Кацаров в НАБАН. В голямата си част това са непубликувани досега снимки, които илюстрират различните етапи от неговия жизнения път.