Детството – познато и непознато (от инфантицида до дигиталното детство)

Заглавие: Детството – познато и непознато (от инфантицида до дигиталното детство)

Автор: Милка Терзийска

Издателство: Веда Словена – ЖГ

ISBN: 978-954-8846-43-1

Година: 2018

Монографията представя някои от най-важните теории и явления, свързани с историята на детството и неговото настояще. Разгледани са феноменът „детство“ и формирането на представата за неговия културно-исторически характер: приносът на руските психолози от 30-те години на ХХ в. (Лев Виготски и Даниил Елконин); приносът на етнографията на детството (Маргарет Мид и типовете култура в историята на детството); зараждането на новата област в историческото изследване – историята на детството. Включени са двете основни направления в историята на детството – историко-социологическото (теорията на Филип Ариес) и психо-историческото (теорията на Лойд де Мос), както и някои от концепциите за трансформацията на детето и детството в края на ХХ в. (теориите на Мари Уин и Нийл Постман).

Внимание е отделено и на една от най-мрачните страници в историята – изоставянето на деца. Представено е и разгърналото  се през първата половина на ХХ в. движение за ново възпитание, поставило в центъра на педагогическото внимание детето с неговите интереси и естествени потребности. Идеите на това движение и новите образователни методи проникват и в България чрез такива видни личности като проф. Димитър Кацаров и неговите ученици и последователи. Книгата акцентира на прилагането на метода на Мария Монтесори от Лидия Стоянова в работата ѝ с „умствено закъснели“ деца в няколко столични училища, трудностите, през които минава, пълната ѝ отдаденост на делото и постигнатите от нея резултати. В края  монографията ни пренася в съвременното информационно общество и се опитва да даде отговор на въпроса дали съвременните деца са „родени дигитални“ и съществува ли дигитална пропаст между поколенията.

Без да има претенции за изчерпателност, монографията само набелязва щрихите на разноликия образ на детството през вековете и в нашето съвремие, който бъдещите проучвания в тази област могат да допълват с нови краски в зависимост от натрупания материал. В този смисъл са поставени редица проблеми, които чакат своето научно разрешаване: изработването на цялостен комплексен подход към детството като социалнопедагогическо явление и разработване на методология за полидисциплинарно изучаване на проблемите на детството; прилагането на исторически подход към изследването на детството като социален феномен с цел разбирането на неговия конкретно исторически характер.