„АВТЕНТИЧНИЯТ ГЛАС“ – ОСНОВНО ИЗРАЗНО СРЕДСТВО НА СЦЕНАТА И НЕОБХОДИМ КОМПОНЕНТ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕТНТНОСТ

Абстракт

Този текст обсъжда понятието „автентичен глас“, като го свързва със съвременната комуникативна компетентност, предлагайки театрални техники за нейното усъвършенстване в педагогическата практика. Вниманието е насочено към един от елементите на комуникацията – речевото общуване в аспекта на неговата ефикасност. Идеята е, че един от елементите на комуникативната компетентност – езиковата, се състои не просто в познаването на езиковите елементи и правилата на тяхното свързване, но във владеенето на „надезикови“ явления като интонацията, мелодиката, темпоритъма на речта, които са дълбоко лични и могат да изразят „автентичността“ на комуникаторите. Тя, от своя страна, е преди всичко разкриване на лично отношение към обекта на комуникацията. Според автора способността за подобно „личностно полагане“ в комуникационния акт е гаранция за неговия успех и може да бъде развивана адекватно с театрални техники.