ПРЕМЪЛЧАВАНАТА ПАРАДИГМА
Размисли върху нова монография за изкуството на социалистическа България през 70-те години на ХХ век
Ключови думи :
70-те години на ХХ век, управление на културата в НРБ, културни институции, видове изкуства, социалистическа власт, Държавна сигурност и културна политикаАбстракт
Статията представя новоизлязлата монография на Пламен В. Петров „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ и проблематизира аспекти на българската култура и изкуство от късния социалистически период. Този период и изкуството в него, което е подчинено на еднопартийната власт на 45-годишния режим, днес често са подценявани, отхвърляни, премълчавани или анализирани едностранчиво.
Пламен Петров се опитва да погледне върху тях от друга гледна точка – той изследва подробно и детайлно управлението на културата и художествените ѝ резултати през периода на 70-те години на ХХ в., изхождайки от презумпцията, че в него преобладават позитивните моменти, като оформя разказ за магистралните тенденции, творци и творби, останали и днес непреходно значими.
Приноси на книгата са разгръщането на богатия контекст, защитен от нова архивна документация, която подкрепя тезите на автора, предложената периодизация на „дългото десетилетие“ (1967 – 1981), подробният анализ на официалните стратегии, директиви, програми, проекти, събития, културтрегери, културни институции, функционирането им като ръководни управленски органи, състоянието на различните изкуства през периода в този контекст, вносът и износът на културни продукти, постепенното отваряне на страната към западния свят, ролята на Държавна сигурност за управлението на културата и за оцеляването на режима и др., като авторът съзнателно се абстрахира от морално ценностни оценки.
Изследователският фокус в книгата е насочен основно върху трансформацията на властта към по-либерално отношение спрямо интелигенцията в сравнение с предишните подпериоди на режима, като в замяна държавата се ангажира с разширяване на културната инфраструктура, създаването на творчески обществени организации, покровителство и материални привилегии за творците. Новото състояние на отношенията власт – изкуство води до културна парадигма, различна от тоталитарната фаза на комунистическия режим.
