Казвам се Евелина Стефанова. Бакалавър съм по „Специална педагогика“, със специализация Слухово-речева рехабилитация. Имам магистърска степен по Образователен мениджмънт, Кариерно образование в институции и мрежи за неформално образование, както и по Предучилищна педагогика. Към настоящия момент съм старши учител в предучилищна група, и базов учител към ФНОИ, СУ „Св. Климент Охридски“.

Завършила съм през 2011 г. „Специална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Самата специалност е изключително интересна, интердисциплинарна и широкообхватна. В учебния план на специалността беше заложено след трети семестър да изберем специализация и така да задълбочим и разширим знанията си в конкретна област – Слухово-речева рехабилитация, Педагогика на зрително затруднените или Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност.

Имах възможност в трети курс да се обучавам един семестър по програма Еразъм, за обмен на студенти, в St. Nicholas Montessori College в Дъблин, Ирландия. Там се запознах с Монтесори методологията не само на теория, но и на практика в базовата детска градина на колежа, където имахме редовни занимания с децата. Също така имах едномесечна стажантска практика като помощник учител в Училището за глухи момчета в Дъблин (St. Joseph’s School for Deaf Boys). Това обогати значително знанията и представите ми за професията и работата, а в последствие ми помогна много и в реалната практика.

Съществена познавателна част имаше преддипломната педагогическа практика през целия втори семестър на четвърти курс. Това беше и моментът, в който се убедих, че точно с това искам да се занимавам. Но истинското приключение стартира чак когато започнете да работите по специалността си – тогава наистина виждате какви са трудностите и предизвикателствата на професията.

От 2011 г. работя по специалността си с деца с увреден слух в специалното училище за ученици с увреден слух „проф. Дечо Денев“ в гр. София. Първоначално започнах като възпитател в начален етап, а в последствие и като учител в предучилищна група, с деца от 2 г. до 6 г .

Самата работа е предизвикателна, интересна и динамична. Всеки ден е различен и винаги има какво да се научи. Изисква се индивидуален подход, дори когато се работи в група, както и креативност и адаптивност в работата. Налага се да се търсят и изработват подходящи дидактични материали и ресурси, да се адаптират, за да може преподаваният материал да е достъпен и разбираем за всяко дете. Началото, като млад учител, беше трудно, но имах колеги, които много ми помагаха и отговаряха на всички мои въпроси. А въпроси винаги има, дори след години практика, защото в работата на специалния педагог няма „универсални решения“. Поставени сме ежедневно пред ситуации, които ни предизвикват като специалисти. Затова и екипната работа е от голямо значение – за да можем да намираме най-добрите решения, които, понякога, сами ние трудно забелязваме.

Постиженията и резултатите на децата са и моята „награда“ за усиления труд. Това ме зарежда с желание и стремеж да продължавам да уча и да се развивам, както и да търся нови начини и пътища да бъда по-добра в това, което правя. А като ментор на студентите и младите учители имам възможност да предавам своите знания и опит.

Снимка: Е. Стефанова, личен архив, 2023