Казвам се Виктория Огородник. Като всеки бъдещ студент търсенето на подходяща специалност и след това изборът на бъдеща професия, не беше лесна задача. Семейството ми ме насочваше към логопедия, но усещах влечение към специалната педагогика. През 2014 г. ме приеха във ФНПП (сега ФНОИ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Специална педагогика“. В началото бяхме курс от около 30 души. По времето, когато учех, имаше практика след третия семестър за разделяне на студентите в модули: Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност, Слухово-речева рехабилитация и Педагогика на зрително затруднените. Разбира се, преди да направим своя избор, вече се бяхме запознали с преподавателите и имахме дисциплини, които ни насочваха в кой модул какво и как ще се изучава. Разделянето по групи беше в зависимост от оценките на кандидатите, които бяхме получили през първите две години от обучението си. За модул „Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност“ имаше най-много кандидати, по-малко за останалите две. Колебаех се  кое да избера, тъй като и в трите модула имаше какво да науча и да предизвика интереса ми. След разговор с приятели и с един от преподавателите ми, реших да се запиша в модул по педагогика на зрително затруднени. Вече имах основни познания по специалността от училище, понеже бях завършила НПГПТО „М. В. Ломоносов“ със специалност „Оптична техника“. Групата ни беше малка – 6-7 студенти. Предимствата бяха, че преподавателите имаха възможност да ни обръщат повече индивидуално внимание по време на лекциите, семинарните и практическите занятия и да отговарят на множество въпроси. Това, което най-силно ме докосна, бяха практиките в училищата за деца с нарушено зрение във Варна и София, където успяхме да видим всичко, което обсъждахме по време на лекциите на практика. Несъмнено тогава осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам след като завърша.

Така и стана: през 2018 г. завърших успешно с отличен успех бакалавърска степен по специана педагогика и почти веднага започнах работа в регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦПППО) София- град, като учител на деца и ученици с нарушено зрение, където работя до момента. Работата ми е интересна и различна, работя с деца и ученици в различни възрастови групи и с различни зрителни нарушения, което предполага индивидуален подход. Моят работодател непрестанно се грижи за повишаване на квалификацията на своите служители чрез различни обучения, семинари, конференции, вътрешни квалификации, обучения и методически обединения. Това ни дава възможност за споделяне и обмяна на опит, създаване на контакти и професионални запознанства. Работя в екип с много млади хора – пълни с различни идеи и така имаме възможността да споделяме един с друг своя опит, трудности и различни идеи, създавайки и добри познанства и приятелства. Да работиш сред млади и амбициозни хора е страхотно и неповторимо предизвикателство. Както и да учиш, завършиш и се реализираш в това, което ти харесва най-много да правиш. А моята работа е да помагам на хората – нещо, което изцяло ме удовлетворява и ме прави изключително щастлива!