Успешни кариерни истории – Ирена Милянкова

Казвам се Ирена Милянкова. Педагогиката е заложена в мен – аз съм четвърто поколение педагог в семейството си. Въпреки че пътят ми в тази сфера започна на по-късен етап, го приемам като нещо повече от професия – за мен това е призвание, мисия, дори вътрешна потребност.
Специализирах в областта на специалната педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а работата с деца със слухови и комуникативни нарушения ми носи дълбоко удовлетворение. Чувствам се полезна, значима, защото знам, че имам принос към тяхното развитие и интеграция в обществото.
Голямо влияние върху професионалния ми път оказаха преподавателите в Софийския университет – изключителни академици и практици, отдадени на науката и работата си. Имах привилегията да черпя знания от извора, от хора с богат практически опит, които не просто преподаваха теория, а я свързваха с реални казуси и възможности за приложение. Благодарение на тях – на високото ниво на обучение, вдъхновяващите лекции и всеотдайността, с която предаваха знанията си – още през третата си година в университета се ориентирах и започнах да работя по специалността си. Понастоящем работя на пълен щат като учител в предучилищна група в СУУУС “Проф. д-р Дечо Денев” – София. Това ми даде възможност рано да приложа на практика наученото и да се потопя в работата с децата с нарушен слух.
В същото време киното също заема важна част от професионалния ми живот. Сега пред мен се отварят нови възможности да съчетавам педагогиката и актьорската професия. Вярвам, че те не просто могат да съществуват паралелно, а всъщност се допълват. Дори и ролята в последнияа ми филм „Не затваряй очи“ донякъде е повлияна от знанията и уменията, които имам от специалната педагогика. Работата с децата изисква не само специални подходи и методи за въздействие, но и голяма доза артистичност. А общуването с тях ме обогатява и като актриса – помага ми да влизам по-дълбоко и автентично в образите, които пресъздавам на екран. Така моите две професии – педагогиката и киното – се преплитат в едно смислено цяло, което ми носи вдъхновение и удовлетворение.