• Галерия „Алма Матер“ – официална Фейсбук страница

През 1972 година Итало Калвино публикува прочутия си роман „Невидимите градове”, в който става дума за въображаеми пространства. В книгата Калвино описва несъществуващи места – град, в който хората не се разпознават един друг, град в който всеки ден всичко се случва отново или град, построен върху съня, сънуван от множество хора. В едно свое интервю авторът отбелязва, че се интересува от градовете, защото в тях става все по-сложно да се живее, подчертавайки необходимостта да преосмислим нашата връзка с пространствата на града.

Изложбата представя графики, изпълнени от преподаватели, докторанти и студенти от Института за изящни изкуства в Чешин, към Университета на Силесия. Произведенията са вдъхновени от архитектурата и историята на някои силезийски градове: Катовице, Чешин, Миколов, Ченстохова. В някои от графиките са изобразени и места, които са извън Силезия – например Прага или пък пространства, които са напълно въображаеми. Работите са изпълнени в техниките на повърхнения, дълбокия и високия печат. Изложбата препраща към темата за  genius loci, за привързаността към мястото и към корените ни..

Всички работи, включени в експозицията, са посветени на градовете и градските пейзажи. Художниците разкриват и видимите, и невидимите страни на града. Изобразяват разпознаваеми забележителности, но и места, които са по-малко популярни или пък такива, които са познати единствено на местните жители. Често се обръщат към своите собствени спомени и емоции, свързани с местата. Невъзможно е да сведем града единствено до архитектурни специфики, тъй като пространствата са натоварени и с лични смисли.

Ева Реверс отбелязва, че е все по-трудно да описваме съвременните градове, използвайки традиционно наложените метафори, като genius loci например, които са използвани от древните римляни за да опишат духовете-защитници на дадено място. По-късно изразът е използван като описание по-скоро на  атмосферата или „духът на мястото“, отколкото в значението на дух-охранител. Реверс поставя въпроса и дали съвременните разпръснати, разпокъсани или аномични места създават усещане за принадлежност и интимност.