Заучена безпомощност и самосаботиране – Факултет по науки за образованието и изкуствата

Заглавие: Заучена безпомощност и самосаботиране

Издателство: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”

ISBN: 978-954-07-5378-2

Година: 2022

Професор д-р Маргарита Бакрачева има лекционни курсове по обща и възрастова психология, психология на развитието, психология на личността, социална психология, клинична и консултативна психология, масово поведение и кризисни комуникации, арттерапия, кризисна комуникация и др.

Автор е на 6 и съавтор на други 7 монографии. Има над 100 научни публикации. Автор е на програма за решаване на кризите на идентичността, управление на стреса и поддържане на оптимално равнище на психично благополучие и изграждане на нагласа майндфулнес. Под нейно ръководство са проведени множество обучения и тренинги.

Член е на Дружеството на психолозите в България, на Съюза на учените и на Дружеството на Българската асоциация за тренинг и развитие. Член е на редакционната колегия на „Българско списание по психология“. Носител на награда на БАН за млад учен „Марин Дринов“ в областта на социалните науки, награда за млад учен на Съюза на учените в България за научни постижения в областта на обществените науки, отличие за млад учен на името на чл.-кор. проф. Генчо Пирьов.

Основните й научни интереси са в областта на идентичност, щастие и удовлетвореност от живота, развитие през целия живот, стрес и копинг стратегии, маркетинг и комуникации. Оценител и член на комисии по национални и международни програми. Местоназначения и заетост: СУ „Св. Климент Охридски“, гост-преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“, Националната художествена академия, ПУ „Паисий Хилендарски“. Над 350 популярни материала и медийни участия.

е-mail: mbakrachev@uni-sofia.bg

Представеното изследване на заучената безпомощност и самосаботирането е допълнителен щрих към предишните изследвания на копинг стратегиите във връзка с психичното благополучие и постигането и поддържането на оптимална лична себеефективност. Всяка реакция се разглежда през призмата на ситуативен опит за поддържане на баланса в транзакцията индивид–среда и от гледна точка на ефективността и неефективността. Очертаните резултати разкриват какво е най-адаптивно за конкретната ситуация по време на провеждане на изследването. Заучената безпомощност и самосаботирането имат неадаптивна защитна функция и водят до по-ниска лична ефективност и преживявано благополучие, но ефектът им се опосредства от себевъзприемането и активното осмисляне на възможностите. Важен акцент е и намирането и поддържането на смисъл в различните жизнени сфери, за да не се преживява криза, която е свързана с търсенето на смисъл на живота в условия на несигурност и компрометирано възприемане на възможността за контрол, които не благоприятстват това. Общата поддържана концепция е, че процъфтяването може да бъде научено и постигнато, а основната рамка, която фасилитира това, е проактивният майндфулнес – активната себерефлексия и отчитане на препятствията и възможностите на средата и всяка една ситуация и проактивно поведение. В тази посока са допълнени и пътищата към процъфтяването.