В монографията са представени разширени, допълнени и обобщени концепции, свързани с основни понятия в интеркултурното образование (култура, идентичност, интеркултурност, мултикултурност, интеркултурна комуникация, интеркултурни недоразумения, стереотипи и предразсъдъци).

Играта се разглежда като основна форма, метод и средство за възпитаване на интеркултурна компетентност в детството. От тази гледна точка е направен теоретичен анализ на концепции за играта, като е изведена взаимовръзка между култура и игра и влиянието на медийните светове върху игровите светове.

Предложено е определение на понятието „интеркултурна компетентност“ в предучилищна възраст, включващо познавателни (толерантност към двусмислието), социални (уважение към другостта), емоционални (емоционална отзивчивост), комуникативни (метакомуникативна компетентност) и поведенчески (вариативност на поведението) аспекти.

Направен е опит за извеждане на основни предпоставки за тяхното формиране:

● на толерантност към двусмислието чрез възпитание в самоуважение и изграждане на позитивна собствена картина в детството;

● на уважение към другостта чрез умения за даване и получаване на конструктивна обратна връзка;

● на емоционална отзивчивост чрез интерактивни игри по посока на повишаване на доверието в детската група, създаване на усещане за сигурност в общуването и поощряване на прояви на подкрепящо поведение;

●   на вариативност на поведението чрез оформяне на игрово-образователното пространство от децата и прекрояване на техния житейски свят в личностен, социален и екологичен смисъл в играта;

● на метакомуникативна компетентност чрез умения за установяване и продължаване на взаимодействието при трансформиране на игровото пространство чрез изпробване на новото във функционалните игри и игрите – експериментиране, чрез себепредставяне в игрите – фантазиране, чрез дизайнерските решения в конструктивните игри, чрез поемането на роли в диференцираните символни