Казвам се Евелина Стефанова. Бакалавър съм по „Специална педагогика“, със специализация Слухово-речева рехабилитация. Имам магистърска степен по Образователен мениджмънт, Кариерно образование в институции и мрежи за неформално образование, както и по Предучилищна педагогика. Към настоящия момент съм старши учител в предучилищна група, и базов учител към ФНОИ, СУ „Св. Климент Охридски“.

Завършила съм през 2011 г. „Специална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Самата специалност е изключително интересна, интердисциплинарна и широкообхватна. В учебния план на специалността беше заложено след трети семестър да изберем специализация и така да задълбочим и разширим знанията си в конкретна област – Слухово-речева рехабилитация, Педагогика на зрително затруднените или Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност.

Имах възможност в трети курс да се обучавам един семестър по програма Еразъм, за обмен на студенти, в St. Nicholas Montessori College в Дъблин, Ирландия. Там се запознах с Монтесори методологията не само на теория, но и на практика в базовата детска градина на колежа, където имахме редовни занимания с децата. Също така имах едномесечна стажантска практика като помощник учител в Училището за глухи момчета в Дъблин (St. Joseph’s School for Deaf Boys). Това обогати значително знанията и представите ми за професията и работата, а в последствие ми помогна много и в реалната практика.

Съществена познавателна част имаше преддипломната педагогическа практика през целия втори семестър на четвърти курс. Това беше и моментът, в който се убедих, че точно с това искам да се занимавам. Но истинското приключение стартира чак когато започнете да работите по специалността си – тогава наистина виждате какви са трудностите и предизвикателствата на професията.

От 2011 г. работя по специалността си с деца с увреден слух в специалното училище за ученици с увреден слух „проф. Дечо Денев“ в гр. София. Първоначално започнах като възпитател в начален етап, а в последствие и като учител в предучилищна група, с деца от 2 г. до 6 г .

Самата работа е предизвикателна, интересна и динамична. Всеки ден е различен и винаги има какво да се научи. Изисква се индивидуален подход, дори когато се работи в група, както и креативност и адаптивност в работата. Налага се да се търсят и изработват подходящи дидактични материали и ресурси, да се адаптират, за да може преподаваният материал да е достъпен и разбираем за всяко дете. Началото, като млад учител, беше трудно, но имах колеги, които много ми помагаха и отговаряха на всички мои въпроси. А въпроси винаги има, дори след години практика, защото в работата на специалния педагог няма „универсални решения“. Поставени сме ежедневно пред ситуации, които ни предизвикват като специалисти. Затова и екипната работа е от голямо значение – за да можем да намираме най-добрите решения, които, понякога, сами ние трудно забелязваме.

Постиженията и резултатите на децата са и моята „награда“ за усиления труд. Това ме зарежда с желание и стремеж да продължавам да уча и да се развивам, както и да търся нови начини и пътища да бъда по-добра в това, което правя. А като ментор на студентите и младите учители имам възможност да предавам своите знания и опит.

Снимка: Е. Стефанова, личен архив, 2023

Казвам се Виктория Огородник. Като всеки бъдещ студент търсенето на подходяща специалност и след това изборът на бъдеща професия, не беше лесна задача. Семейството ми ме насочваше към логопедия, но усещах влечение към специалната педагогика. През 2014 г. ме приеха във ФНПП (сега ФНОИ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Специална педагогика“. В началото бяхме курс от около 30 души. По времето, когато учех, имаше практика след третия семестър за разделяне на студентите в модули: Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност, Слухово-речева рехабилитация и Педагогика на зрително затруднените. Разбира се, преди да направим своя избор, вече се бяхме запознали с преподавателите и имахме дисциплини, които ни насочваха в кой модул какво и как ще се изучава. Разделянето по групи беше в зависимост от оценките на кандидатите, които бяхме получили през първите две години от обучението си. За модул „Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност“ имаше най-много кандидати, по-малко за останалите две. Колебаех се  кое да избера, тъй като и в трите модула имаше какво да науча и да предизвика интереса ми. След разговор с приятели и с един от преподавателите ми, реших да се запиша в модул по педагогика на зрително затруднени. Вече имах основни познания по специалността от училище, понеже бях завършила НПГПТО „М. В. Ломоносов“ със специалност „Оптична техника“. Групата ни беше малка – 6-7 студенти. Предимствата бяха, че преподавателите имаха възможност да ни обръщат повече индивидуално внимание по време на лекциите, семинарните и практическите занятия и да отговарят на множество въпроси. Това, което най-силно ме докосна, бяха практиките в училищата за деца с нарушено зрение във Варна и София, където успяхме да видим всичко, което обсъждахме по време на лекциите на практика. Несъмнено тогава осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам след като завърша.

Така и стана: през 2018 г. завърших успешно с отличен успех бакалавърска степен по специана педагогика и почти веднага започнах работа в регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦПППО) София- град, като учител на деца и ученици с нарушено зрение, където работя до момента. Работата ми е интересна и различна, работя с деца и ученици в различни възрастови групи и с различни зрителни нарушения, което предполага индивидуален подход. Моят работодател непрестанно се грижи за повишаване на квалификацията на своите служители чрез различни обучения, семинари, конференции, вътрешни квалификации, обучения и методически обединения. Това ни дава възможност за споделяне и обмяна на опит, създаване на контакти и професионални запознанства. Работя в екип с много млади хора – пълни с различни идеи и така имаме възможността да споделяме един с друг своя опит, трудности и различни идеи, създавайки и добри познанства и приятелства. Да работиш сред млади и амбициозни хора е страхотно и неповторимо предизвикателство. Както и да учиш, завършиш и се реализираш в това, което ти харесва най-много да правиш. А моята работа е да помагам на хората – нещо, което изцяло ме удовлетворява и ме прави изключително щастлива!