Предучилищна и медийна педагогика

Настоящата книга отразява част от работата и търсенията на авторката в областта на езиковото обучение през годините. Целта е не да се съпоставят различните теории, а да се представи как те работят в практиката чрез споделяне на опитност.

Книгата е стремеж към един свързан единен разказ за преживяванията на деца, студенти, родители и учители. Тя е опит за създаване на едно общо емпатично поле, в което да можем да се поставим на мястото на другите и да видим и чуем техните гледни точки. Защото само в такъв контекст ние можем да възприемем най-добре цялата картина, да откроим общите проблеми и въпроси и да потърсим адекватни решения и модели.

В увода се поставят някои основни въпроси, свързани с ранното езиково обучение (РЕО), а всяка от главите илюстрира на практика тези проблеми и посочва съществуващи решения. В последната глава авторката дала своята рецепта за успешен модел на РЕО – наративния формат на Трауте Ташнер, който открива след години на търсене и с радост споделя с читателите.

Книгата е полезно четиво както за студентите и учителите по език, така и за родителите и всички, които искат децата наистина да говорят езици свободно и с желание.

This book is based on the author’s phd research on the academic doctoral degree programme “Corso di Dottorato di Ricerca in Psicologia dell’Orientamento e dei Processi di Apprendimento, Università la Sapienza, Medicina e Psicologia, XXIV Ciclo”, under the supervision of Prof. Traute Taeschner and co-tutor Dr. Sabine Pirchio.

It presents a research project carried out at the “St. Kliment Ohridski” University of Sofia, Bulgaria, related to the introduction of the Narrative Format model of second language acquisition to Initial Teacher Training students at the University. This innovative model, developed by Professor Traute Taeschner, is based on a psycholinguistic approach towards language acquisition and language teaching in which issues of motivation, empathy and good communication play a vital role. The project offered an invaluable opportunity to implement the model within the context of the Bulgarian educational system and was seen as an occasion to provide future language teachers of children with new skills and competences which would help them in their professional development and job satisfaction.

Хабилитационният труд е част от авторитетната за Алма Матер „Университетска библиотека“ под № 462. Той е в обем от 516 страници, структуриран в увод, шест глави, заключение, приложения и литература. Представени са приоритетите на образованието като подготовка на студенти за педагози във ФНПП (днес ФНОИ). Съдържателният анализ е фокусиран върху програмната документация за приемствеността между образователните институции детска градина и начално училище и функциите на ориентирането в света като процес на социални перспективи на подрастващите в европейското пространство за: самоутвърждаване, изграждане на екологична култура, интеркултурно възпитание, индивидуален и групов просперитет. Социалната и природната среда се характеризират като център за интеркултурно приобщаване на общности чрез ориентирането в чужди култури и чрез интегрирането им в официалната за страната езикова среда.

Представени са изследователските принципни, съдържателни и технологични параметри на авторския иновационен модел при взаимодействието „дете – среда“ в детската градина и в началното училище за интегрирането на адаптивно образователното пространство. Проверяват се чрез четири хипотези образователните шансове за ключови квалификации при прехода в училище и интеракция в експериментално четиригодишно формиращо проучване по прилагането на разработения иновационен модел. Задават се функциите на направлението ориентиране в света в неговите интегрирани варианти на природен и на социален свят и квалификационната дейност на университета като гарант за качество на педагогическото образование. Доказват се експериментално в серии от постижения на децата и на студентите компетенции на етапите на  емпиричните, рефлексивните, аксиологичните и афективно-експресивните технологии на взаимодействие. На основата на авторски учебни помагала и методически ръководства е разработена годишна тематична и организационна интеграция на ориентирането в света в детската градина от първа до четвърта група и в началното училище от първи до четвърти клас.

Книгата завършва с обобщение на изводи за усъвършенстването на висшето образование за педагози в условията на единната социално-педагогическа система „детска градина – начално училище“, резултат от статистическата проверка на хипотезите.

Книгата – колективна монография, е израз на общото желание на преподаватели и докторанти по медийна педагогика да предложат нови посоки и тенденции за развитие в това изследователско поле. Обединява ги стремежът да посочат някои от причините, поради които през последното десетилетие медийната грамотност и медийната педагогика откриват нови перспективи за възпитание, педагогическо взаимодействие,  учене и преподаване.

Сборникът включва три статии на Д. Данов: „Медийна грамотност и медийна педагогика – взаимовръзка и точки на пресичане”, „Медийната педагогика в контекста на изискванията на Европейския съюз за развитие на медийната грамотност” и „Поглед към образованието на бъдещето”.  Първата разглежда развитието и взаимовръзката между медийната педагогика като наука и медийната грамотност като ключова компетентност, необходима за нормалното съществуване на всеки съвременен човек. Втората статия прави преглед на изискванията на Европейския съюз в областта на развитието на медийната грамотност, произтичащи от непрестанния бум на дигиталните технологии и средства в глобален мащаб. Докато третата статия е своеобразно заключение на сборника, отправящо поглед към образованието на бъдещето, и по-точно към новата образователна парадигма, следствие на дигитализацията като социокултурен феномен.