Виртуална изложба „Пътни бележки/Кръстопътища“

Изложба „Пътни бележки/Кръстопътища“, от проект „АRTел“ на катедра „Визуални изкуства“, откриване на 05.12.21г.

Изложбата е част от проекта „АRTел“ на катедра „Визуални изкуства“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания на Софийски университет.  Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Красимира Дренска.

 Концепцията на изложбата, на пръв поглед, може да бъде отнесена към традицията. Към тази традиция необратимо установена върху подтика към пътешествия, върху усещането за екзотика и трепета на откривателството, на която са представители и Феликс Каниц, и Йозеф Питер, и Йозеф Обербауер… Всички тези чужденци, свързани с дейността си у нас, подробно и съвестно са регистрирали първоначалните си впечатления от видяното под формата на пътни бележки. Но отчасти романтичният им възторг и отчасти неминуемото проклятие, което го съпътства, е превърнало работните им непретенциозни пътни бележки в съдбовни кръстопъти. А тези емоционални кръстопътища са белязани от различни „знаци по пътя“ за участващите  в изложбата автори. В хронологията на бележките-артефакти „стоп–кадрите“ на изображенията съдържат дълбоко лични и преживяни послания. От наслагването на визуални впечатления-спомени, понякога по-конкретни, понякога разфокусирани от съня или цветното петно, се създават невербалните кодове за общуване между автор и зрител, които едновременно задълбочават диалога и кръстопътните съмнения.

В онлайн изложбата участват: докторант Александра Димитрова, доц. д-р Анна Цоловска, проф. д-р Бисера Вълева, гл. ас. д-р Венцислава Стоянова, докторант Виолета Апостолова, доц. д-р Добрин Атанасов, хон. ас. Карина Узунова, гл. ас д-р Красимира Дренска, проф. дн. Лаура Димитрова, доц. д-р Мая Димчева, доц. д-р Снежина Бисерова, проф. д-р Стефан Алтъков, гл. ас. д-р Цвета Петрова.

Показаните работи са основно „пътни бележки“ в областта на живописта и графиката, но част от тях са в особената концептуална форма на арт-книгата. Такива са творбите на Лаура Димитрова и Снежина Бисерова, в които са материализирани натрупванията и пресичанията на личните усещания с различни култури и смислови пластове. В графичните композиции на Александра Димитрова, Анна Цоловска, Венцислава Стоянова, Виолета Апостолова, Добрин Атанасов и Цвета Петрова са осезаеми „бележките“ на случайните и неслучайни житейски случки, на различно широките, мечтани пътища, които създават реални илюзорни кръстопътища на цитати, на ирония, на мисловни стремежи и на не твърде безобидни клишета. В живописните работи на Стефан Алтъков, Мая Димчева, Бисера Вълева и Карина Узунова, цветът, сюжетът, структурите и сънят са само повод за приближаване и взиране в картината. В канавата на творбите спомените, носталгията, пробивите и пластовете са отпечатъците във времето на изгубени следи на дните, на илюзиите и на лицето ни вчера. За Красимира Дренска кръстопътите срещат безгрижието на похватите на модерното изкуство с пластовете на философията на актуалното, в което времето е застинало с патината си и невъзможността за разслояването му.

            Към цялата експозиция може да се отнесе мисълта на Иво Андрич, за когото случайните и „безпристрастни“ пътните бележки за градовете и пределите и емоциите в тях, могат да бъдат обобщени, че „това което не отминава, не е щастие, защото това, което не наранява, не е живот.“

Бисера Вълева