Днес, глобализирани и пак европейци, добавили към собствената си национална несрета и товара на световната енергийна криза и всемирно затопляне, все още пазим в замръзващите си кости спомена за палеолитното начало на човешкия род – за времето, когато безименно същество е произвело случайна искра от изсъхнал къс дърво и този акт е преобърнал хода на историята. Съществото станало човек, а дървото – Бог. Дървото на живота, Игдрасил, вертикалната ос на света, забила корени дълбоко в хтоноса, сред извечния мрак на мъртвите предци, чиито клони пронизват звездния космос. Короната му е храм, обитаван от ангели и птици. Диапазонът на гласа му е всеобхватен: от Vox humana – до Vox celeste. Дървото е многолико и навсякъде, то може всичко и знае всичко. Дървото е живо – и предстои отново да преоткриваме това.

Марио Конов

Today, globalized and again Europeans, adding to our own national misfortune the burden of the global energy crisis and the  burden of global warming, we still keep in our freezing bones the memory of the Paleolithic beginning of mankind – the time when a nameless creature had produced an accidental spark from a withered piece of wood, and this act had reversed the course of history. The nameless creature became a man and the tree became God. The tree of life, Yggdrasil, the vertical axis of the world, has its roots deep in the chthon, amid the eternal darkness of the dead ancestors, the brunches of the tree pierce the stellar cosmos. Its crown is a temple inhabited by angels and birds. The range of its voice is comprehensive: from Vox humana to Vox celeste. The tree is multifaceted and it is everywhere, it can do anything and it knows everything. The tree is alive – and we are about to rediscover it.

Mario Konov