Освен историческото развитие и теоретико-методологическите основи на диагностиката, основното съдържание на книгата образува Референтната рамка на ключовите компетентности, които трябва да се формират у децата в подготвителната група по отношение на тяхната подготовка за училище. В съответствие с разработената от авторите план-програма за работа са представени тест-спецификации на два вида инструментариум. Стандартизираната диагностика на готовността на 6–7-годишни деца за училище на този етап включва познавателното, езиковото, социалното, математическото развитие (количествени представи), както и фината моторика. Нестандартизираната диагностика е представена главно с два нови измерителни инструмента – Въпросник за родителите и Въпросник за учителите на децата от подготвителната група/клас, които предстои да бъдат отпечатани и апробирани.

Важна част представлява също план-програмата за работата на детските/началните учители по отношение на диагностиката на готовността и за реализиране на цялостния диагностичен процес: диагностична оценка – прогностика – корекция (развиващи програми) – профилактика (превантивни мерки), която включва дейностите през цялата учебна година (септември–май). Представени са и основните структурни компоненти на т.нар. от нас развиваща програма.

Акцентът на книгата е насочен основно към педагозите, занимаващи се с проблемите на изобразителното изкуство, анализа на художественото възприятие като обект на проучване от страна на различни науки – естетика, изкуствознание, педагогика, психология. Комплексното въздействие на изобразителното изкуство, представено в книгата, дава възможност за системни подходи, при които се отчитат интегративните знания, съдействащи за художествено-изобразителните дейности на децата и тяхното интелектуално развитие.

Разглеждането на обособените сфери – дейност, общуване, самосъзнание и главно последната, дава възможност да се разкрият терапевтичните функции на изобразителното изкуство. 

Изследователската ориентация помага да бъдат диагностицирани актуални и перспективни проблеми и тенденции при работата по изобразителното изкуство на основата на анализ на съдържателните компоненти на изобразително-творческата дейност на децата от предучилищна възраст и учениците от начална училищна  възраст.  В книгата се разглеждат естетическото възприемане и естетическото отношение към света като компоненти на естетическата култура, които се формират чрез цикъл от художествено-естетически дейности както в детската градина, така и в началното училище. От тази гледна точка специално внимание в книгата се обръща на   полифункционалното въздействие на изобразителното изкуство  върху различните възрастови групи деца и ученици. Книгата е предназначена за широк кръг специалисти –

Моделът за педагогическа рефлексия на интеркултурната компетентност функционира под формата на когнитивни тренинги и тренинги, ориентирани към опита. Основанията за това са свързани със спецификата на интеркултурното образование, което поставя на преден план когнитивната страна на учебния процес, но не пренебрегва и афективно-емоционалната страна на отношението между родното и чуждото и в крайна сметка е насочено към поведението на обучаваните.

Разработен е и е апробиран инструментариум за провеждане на констатиращ и контролен експеримент в студентски групи, установяващ влиянието на модела за педагогическа рефлексия на интеркултурната компетентност.

Когнитивните тренинги са насочени към извеждане на понятие за култура, което е подходящо от интеркултурна гледна точка, дефиниране на понятията възприятие, интеркултурност, мултикултурно общество, формулиране на ефективни стратегии за управление на интеркултурни процеси.

В монографията е структурирана и е апробирана система от тренинги при очертаване на методически насоки за нейното реализиране: дистрибутивни методи (обсъждане на теоретични концепции), колаборативни методи (екипна работа и съвместни проекти) и интерактивни методи (описание, обяснение и управление на интеркултурни ситуации, общуване с различия) и е установено статистически положителното й влияние върху усъвършенстването на интеркултурната компетентност на студентите – бъдещи педагози.

Очакваните резултати от модела за педагогическа рефлексия на интеркултурната компетентност са насочени към: систематизиране на теоретични знания в областта на културата и комуникацията, формиране на умения за прилагане на теоретичните знания в интеркултурни изследвания или в педагогическата практика, изграждане на културно съзнание и съзнание за собствената култура.

В монографията са представени разширени, допълнени и обобщени концепции, свързани с основни понятия в интеркултурното образование (култура, идентичност, интеркултурност, мултикултурност, интеркултурна комуникация, интеркултурни недоразумения, стереотипи и предразсъдъци).

Играта се разглежда като основна форма, метод и средство за възпитаване на интеркултурна компетентност в детството. От тази гледна точка е направен теоретичен анализ на концепции за играта, като е изведена взаимовръзка между култура и игра и влиянието на медийните светове върху игровите светове.

Предложено е определение на понятието „интеркултурна компетентност“ в предучилищна възраст, включващо познавателни (толерантност към двусмислието), социални (уважение към другостта), емоционални (емоционална отзивчивост), комуникативни (метакомуникативна компетентност) и поведенчески (вариативност на поведението) аспекти.

Направен е опит за извеждане на основни предпоставки за тяхното формиране:

● на толерантност към двусмислието чрез възпитание в самоуважение и изграждане на позитивна собствена картина в детството;

● на уважение към другостта чрез умения за даване и получаване на конструктивна обратна връзка;

● на емоционална отзивчивост чрез интерактивни игри по посока на повишаване на доверието в детската група, създаване на усещане за сигурност в общуването и поощряване на прояви на подкрепящо поведение;

●   на вариативност на поведението чрез оформяне на игрово-образователното пространство от децата и прекрояване на техния житейски свят в личностен, социален и екологичен смисъл в играта;

● на метакомуникативна компетентност чрез умения за установяване и продължаване на взаимодействието при трансформиране на игровото пространство чрез изпробване на новото във функционалните игри и игрите – експериментиране, чрез себепредставяне в игрите – фантазиране, чрез дизайнерските решения в конструктивните игри, чрез поемането на роли в диференцираните символни

Настоящата книга отразява част от работата и търсенията на авторката в областта на езиковото обучение през годините. Целта е не да се съпоставят различните теории, а да се представи как те работят в практиката чрез споделяне на опитност.

Книгата е стремеж към един свързан единен разказ за преживяванията на деца, студенти, родители и учители. Тя е опит за създаване на едно общо емпатично поле, в което да можем да се поставим на мястото на другите и да видим и чуем техните гледни точки. Защото само в такъв контекст ние можем да възприемем най-добре цялата картина, да откроим общите проблеми и въпроси и да потърсим адекватни решения и модели.

В увода се поставят някои основни въпроси, свързани с ранното езиково обучение (РЕО), а всяка от главите илюстрира на практика тези проблеми и посочва съществуващи решения. В последната глава авторката дала своята рецепта за успешен модел на РЕО – наративния формат на Трауте Ташнер, който открива след години на търсене и с радост споделя с читателите.

Книгата е полезно четиво както за студентите и учителите по език, така и за родителите и всички, които искат децата наистина да говорят езици свободно и с желание.

This book is based on the author’s phd research on the academic doctoral degree programme “Corso di Dottorato di Ricerca in Psicologia dell’Orientamento e dei Processi di Apprendimento, Università la Sapienza, Medicina e Psicologia, XXIV Ciclo”, under the supervision of Prof. Traute Taeschner and co-tutor Dr. Sabine Pirchio.

It presents a research project carried out at the “St. Kliment Ohridski” University of Sofia, Bulgaria, related to the introduction of the Narrative Format model of second language acquisition to Initial Teacher Training students at the University. This innovative model, developed by Professor Traute Taeschner, is based on a psycholinguistic approach towards language acquisition and language teaching in which issues of motivation, empathy and good communication play a vital role. The project offered an invaluable opportunity to implement the model within the context of the Bulgarian educational system and was seen as an occasion to provide future language teachers of children with new skills and competences which would help them in their professional development and job satisfaction.